BrightPurple.net

Мина точно една година от денят, когато за първи път видях о-в Кипър. Бях приела почти на шега работа по специалността си там и с един куфар багаж кацнах на летището в Ларнака в проливния дъжд и погледнах с любопитство това ново място.

Сухите факти

Кипър е остров в Средиземно море с население от 700 хил. души, което в туристическия сезон нараства до 2 млн. До 1960 год. островът е бил Британска колония, по-голямата част от населението свободно говори английски, поради което Кипър е известен и като “малката Англия”. През 1974 год. северната част (около 37%) е окупирана от Турция и остава така и до ден днешен под формата на непризнатата република Северен Кипър.

Островът, хората, градовете

Погледнат отгоре, с изключение на планинската част, на Кипър му липсва тучна зеленина. Крайбрежието е сухо, каменисто, с оскъдна растителност, а в града всяка тревна площ и градинка е отвоювана с редовно капково напояване. Въздухът е горещ, влажен и лепкав, с аромат на море, затоплена земя и смоли.

В тон с цялостния дух на Средиземноморието, кипърците са хора дружелюбни, любопитни и твърде приказливи. На летището в първия половин час от престоя ми напълно непознат, но изключително контактен възрастен господин вече ме беше осведомил за снощните проблеми на магистралата към Никозия и певческите умения на най-малката му внучка. Влизането при шефа по работа за 5 минути се е случвало да завърши с час пространен разказ на най-неочаквана тема. Кипърците обичат вкусната храна и забавленията, уважават семейството и никоя работа не е твърде спешна. Истината е, че можем много да се поучим от ведрия им поглед над нещата. След една трудна история на нашествия и земетресения, и още пресния спомен за турската окупация, те някак съумяват да се наслаждават на живота, без да мрънкат и без намек за типичния български комплекс “все ние сме прецаканите”.

Мястото е наистина малко, което определя и някои специфики на IT бизнеса. В уеб дизайна част от фирмите се държат по-скоро като партньори, отколкото като конкуренти и основната част уеб продукти е ориентирана към представянето на Кипър и продуктите му навън.

Средата е мултиетническа. Има много българи и не само. Пенсионери-англичани, много туристи, емигранти поляци, руснаци, индийци, араби, азиатци. Трети език по говоримост след гръцкия и английския е руския.

Сградите са къщи и ниски блокчета, боядисани в светли цветове и на големи разстояния една от друга, което прави иначе малките градове доста големи по площ. Кипи активно строителство, добре контролирано. След първоначалния бум, цената на жилищата вече е достигнала своя максимум, поради което Кипър не е привлекателна дестинация за имотни инвестиции с бърза възвращаемост. Впечетли ме, че се строят и много църкви - големи, хубави, с яркочервени покриви, богато украсени.

Никозия е последната разделена столица в света. Едната половина гръцка, другата половина турска, а по средата - телени мрежи и войски на ООН. Град на контрасти. Отклониш ли се от улицата с бляскави търговски комплекси на 5 етажа с ескалатори, можеш да попаднеш в малки улички с изоставени жилища и магазини, пълни с прах, натрошени вещи и тъга.

Забележителности

Поради досега си с повечето класически и средновековни култури, Кипър е страшно богат на исторически забележителности - скалата на Афродита, фортът на Пафос, разкопките на цял комплекс древни вили, Гробниците на Кралете, манастирът Кукос с чудотворната икона в прохладната и мъглива планинска част, древни езически храмове, християнски базилики, укрепления и неолитни поселища.

За fun-ориентираните туристи - луксозни барове, кафенета, дискотеки, таверни и безброй topless кабарета в курортите като Лимасол и Агиа Напа.

Посещението в повечето музеи струва между 1 и 5 евро, но за граждани на страна-член на ЕС е безплатно. Засега това е единствената полза, която съм видяла лично аз от влизането на България в европейския съюз.

През Октомври прекратих работния си ангажимент и се прибрах. Прекарах 6 прекрасни месеца там, едно наистина дълго лято, изгорях от обикаляне на забележителности като ТКЗС мадона на ръкави и заобичах това слънчево кътче земя и хората му. Посетете го, ако имате възможност, особено рибните таверни в Zygi. Няма да съжалявате, обещавам!

Албум със снимки

Коментари (0)

През 1828 Пиер Франсоа Паскал Герлен отворил първия си парфюмериен магазин в приземния етаж на хотел Meurice на улица Риволи в Париж. Нямало масова парфюмерия - за всеки клиент парфюмеристът създавал индивидуален парфюм. Нещата потръгват. Постепенно той си изгражда репутация, спечелва си покровителството на влиятелни хора, синовете му навлизат в бизнеса и през 1840 година магазинът му се премества на 15 rue de la Paix, централна модна улица на Париж.

Звездният миг на Пиер Герлен е през 1853 година, когато създава Eau de Cologne Impériale и става официален парфюмерист на императрицата. След това той прави специални парфюми за английската кралица Виктория, испанската кралица Изабел Втора, както и за други кралски личности.

Второто поколение

През 1864 Пиер Франсоа Герлен умира и бизнесът се поема от двамата му синове. Габриел става управител, а Aimé Guerlain става главен парфюмерист. Оттам започва традицията тази важна длъжност да се изпълнява от член на фамилията. Ем Герлен създава Fleur d’Italie (1884), Rococo (1887), Eau de cologne du coq (1894) и парфюмът, който мнозина определят за негов най-голям успех - Jicky (1889), анонсиран в годината на създаването на Айфеловата кула и положил основата на модерната парфюмерия с наличието на алдехидите като изкуствен аромат. Според слуховете Jicky е кръстен на момиче, което разбило сърцето на Aimé Guerlain по времето, когато е бил студент в Лондон.

Третото поколение

Бизнесът преминава в ръцете на двамата сина на Габриел Герлен - Жак и Пиер. Жак става третият главен парфюмерист в семейството, автор на много класики, част от които се продават дори днес. Негови рожби са Eau du Coq (1894), Mouchoir de Monsieur (1904), Champs-Elysées (1904), Apres L’Ondee (1906), L’Heure Bleue (1912), както и Mitsouko (1919), Shalimar (1925).

Vol de Nuit е създаден през 1933 година в чест на Екзюпери и Еър Франс. Ode (1955), цветен парфюм, сходен с Joy на Jean Patou, бил последната композиция на Жак Герлен, за която му помага внукът му, 18 годишния Жан-Пол Герлен, който е четвърто поколение парфюмерист от известната фамилия и настоящ главен парфюмерист на Герлен. Неговото най-известно творение е Samsara (1989).

След като парфюмерийната къща става собственост на LVMH group, корпорация за инвестиции, специализирана в луксозните стоки през 1994 година, парфюмери извън семейството като Mathilde Laurent и Maurice Roucel са наемани за създаване на нови композиции - съответно Pamplelune (1999), Shalimar Light (2003) и L’Instant de Guerlain (2004), Insolence (2006).

От основаването си преди близо 200 години парфюмерийната къща е създала над 300 аромата (626 според някои източници).

Забележителни, като историята на Герлен.

Коментари (0)