Тази статия е публикувана on Friday, May 9th, 2008 at 12:19 pm под категория Обща. Можете да следите за отговори чрез RSS 2.0. Вие можете да оставите коментар, или trackback от вашия сайт.
BrightPurple.net
Нов блог, ново начало
Положителното мислене
Когато на човек му докривее понякога помага да поговори с някого и да види нещата от друг ъгъл. А понякога не.
Колегата Тишо ме облъчваше онлайн по късна доба с идеите си за положителното мислене. Идеите, прегърнати и пропагандирани от нацията на McDonalds и диетичната кола, Мадлен Алгафари, Джон Кехоу, Свами Шивананда и пр. И не знам как се получи, но на края на разговора се почувствах по-скоро натоварена и изнервена, отколкото облекчена и обнадеждена, че сега като си повтарям мантрите на успеха и ще ми светне в тунела.
Тезата, че всички мои провали, включително емоционалните, са следствие от това, че аз ги извиквам с негативното си мислене ми стоварва един много особен тип вина. Затова, че явно аз съм един толкова дълбоко песимистичен персонаж, че несъзнателно съм излъчвала лоши мисли и съм се прецаквала сама през цялото време, даже когато съм си мислела, че се боря с всички сили за каузите си.
Разбира се, човек не бива да отрича факта, че взаимодейства с околната среда и другите хора. Но не с мислите си той променя светът около себе си, а с действията си. Да приемеш, че понякога има неща извън твоята власт е по-мъдро, отколкото да бърбориш за агрегатни състояния на енергията и силата на самовнушението. И в хода на моя безрадостен, черноглед живот точно тази осъзната истина е била моята голяма утеха - Има неща, които не зависят от мен. Следователно ако аз съм направила, каквото съм могла в определената ситуация, оттам нататък всичко опира до приемане на развоя на нещата и на последствията без излишни отклонения в метафизичното.
И второ, целия концепт за положителното мислене ми се вижда като едно зомбиране на масите. Да се насилваш да припърхваш от изкуствен ентусиазъм и да си повтаряш “Ча-ка-ка-ка, всичко е наред, ча-ка-ка животът е хубав, ча-ка-ка ще ми се случват само хубави неща”. Ами не е така. Доста шитни се случват. И когато си просто нормален човек и ти е зле, няма нужда да се чувстваш допълнително виновен за това, че не си хармоничен и шибано положителен.
Разбира се, този пост не е защита на вечните мрънкачи. Поне аз не се възприемам като един от тях. Неприятните случки са просто храна за черния ми хумор, а чувството ми за самоирония е това, което ме превежда през трудните ситуации. Както този януари, когато паднах по едни стълби и се пребих на леда, а личният ми лекар ме съветваше да налагам натъртеното с лед.
Всеки има право да се отдава на негативните си емоции отвреме-навреме или като истински ценител да се наслади на момент дълбоко, тръпчиво, изтънчено черногледство. Стига с тези американски простотии!
5 коментара to “Положителното мислене”
Остави коментар
May 9th, 2008 at 5:31 pm
Няма как да не коментирам под този текст. Темата изисква доста знания и малко шето чувство плюс леко философско проникновение и съвсем не започва и не свършва с американската рекламна пропаганда, където разни руси, зализани чичиковци ти обясняват колко яко е позитивното мислене. Fuck позитивното мислене. Може да се насилваш да бъдеш позитивен цял ден, а вечер, като заспиш, пак да сънуваш кошмари. Или да не можеш да заспиш. Защо? Защото те гложди нещо отвътре - нещо, което не можеш да контролираш. или поне не потоянно. Но това нещо се оправя с натиск и търпение. Нищо няма да стане веднага - от днес за утре. Човек трябва да е достатъчно умен и търпелив. Ето например, товето изречение: “явно аз съм един толкова дълбоко песимистичен персонаж, че несъзнателно съм излъчвала лоши мисли и съм се прецаквала сама през цялото време” много вреди. Защо не го замениш с “явно аз съм дълбоко опитимистичен персонаж и несъзнателно излъчвам добри мисли и си помагам през цялото време”? Какво ще ти стане? Дори и да не вярваш в разни трансцедентални ча-ка-ка-ка, дори и да си материалист, защо не приемеш, че щом толкова много хора говорят, мислят, пишат и обсъждат съзидателната сила на мисълта, значи има вероятност и тя ДЕЙСТВИТЕЛЕНО да съществува. Законът на привличането при мене действа от години, много преди зализаните американци да се сетят да направят бозата “да сикрет” и много преди Кехоу да зомбира половината лелички в България :)) И понеже с материалист се разговаря използвайки емпирични примери: казавм, показвам, накзвам (както обичаха да повтарят в казармата :)) Отварям, значи, лаф с един приятел на спирката за списание мениджър и за това колко яко ми беше да работя там преди време, качвам се в автобуса и до мене сяда тогавъшният главен редактор, при който работех. Това сигурно е някакво “съвпадение”, но аз вече не гледам на съвпаденията по начина, по който гледах на тях преди. Съвпаденията са просто механизми, с които действителността се напасва около мисълта ти. И колкото повече си убеден в нейната спосбност да го прави, толкова по-бързо става. Или пък - излизам от студентски в три през нощта с колата и си мисля: “сега сигурно ще ме спрат куки да ми проверят техническия преглед, откога не са ме спирали полицаи. Не съм минал преглед”. След една минута вече обсъждахме рушвета с ченгето, защо съм бил карал без преглед, сигурно и това е съвпадение. А още по-интересно е, че не ми взеха алкохолна проба, въпреки че ме спряха в три сутринта, в студентски. Време и място, в които дрегерът е просто задължителен. Не че нямаха дрегер. Просто едно бе ем ве профуча и патрулката с дрегерите го подгони, а ченгето ми каза “извади късмет”. Не, не е ксъмет, аз бях се съсредоточил върху техническия преглед, а не върху дрегерите, за тях дори не ми мина през ума, защото бях трезвен като ряпа и стана НЕВЪЗМОЖНО да ми вземат проба. Дрегерите избягаха заедно с фучащата патрулка. Днес пък си мислех за един приятел в автобуса и не щеш ли получих ес ем ес от него, че му се е родило дете. Ама в същия момент. Не се бяхме чували (виждали) от девет месеца. Животът е пълен със “съвпадения”. Важното е как гледаш на тях. Според мен и нашият диалог са силата на позитивното мислене беше едно ‘съвпадение” оная вечер - просто аз незнайно защо се натресох в твоята действителност и сезаприказвах за това с теб, явно съм бил някаква маша на механизми, които ти си ги задействала подсъзнателно, нямам идея. Но съм разочарован, че неспособността ти да престанеш да бъдеш черногледа личност те дразни и озлобява допълнително. Няма да стане отведнъж. Тренирай. Трябват натиск и търпение. Хубавите неща стават бавно. Цветята растат бавно. Къщите се строят бавно. Хубжавите неща са по-устойчиви от лошите, които се случват много по-бързо и лесно. Тренирай си мозъка да е на + през повечето време. Друго не мога да ти препоръчам. Дори да приемем, че цялата идея със силата на мисълта е един пълен булшит, собствените ти лоши мисли могат да ти докарат само депресия и лошо насторение, нищо повече. Чисто рационално и практически. А добрите мисли ще те накарат да се усмихваш. Усмихвай се насила ако трявба. По-добре, отколкото да се мръщиш неволно. От усмивки никой не е умрял. И, а, да - недей да приемаш живота толкова насериозно. This is just a fucking game.
Сполай и със здраве!
May 9th, 2008 at 6:20 pm
Разбира се, че нямаше как да не коментираш. Донякъде дори разчитах на това, макар да не ми се навлиза в пространни спорове. Там е работата, че аз не се възприемам като дълбоко песимистичен персонаж, напротив. По свой особен начин аз съм един жизнерадостен идиот, който се радва на малките неща, вълнува се, че е жив и всички около мен биха се съгласили, че единствения ми проблем е, че “прекалено много мисля”. Негативизмът ми е като … подправката. И не виждам нищо лошо да налютяваш понякога.
Много хора говорят, мислят, пишат и обсъждат религията, но това не значи, че Бог действително съществува.
May 10th, 2008 at 3:47 pm
… незнам от кога многото мислене е проблем. Аз пък си “мисля”, че всичко което се случва е защото трябва да се случи. Написано някъде от някого или просто планувано … Не защото го мислим така да се случи, а защото понякога предусещаме или просто постъпваме не както трябва и знаем че е така. Тогава се случва гадното .. “нещо” ни наказва. Караш си колата, спират те заради прегледа .. е да .. и защо? Нима самия ти незнаеш че не е редно? Незнам дали е заради мисълта или заради това че “нещо” ти показва че не си прав и ти го знаеш и въпреки това .. с главата напред. Скоро ме блъснаха. Бях на место където не трябваше да бъда .. и само аз знаех, че не е кофти да давам фалшиви обяснения на “някой си” .. и да .. блъснаха ме .. леко, но просто “нещо” ми показа че не съм прав и едва ли не да си взема поука.
И все пак …
Помисли си за нещата които ти знаеш че не си права или не е редно да ги правиш и въпреки това се случват защото ти ги искаш. Внимавай .. да не те “накажат”. Незнам за мислите .. прекалено философско ми идва .. макар че и “нещото” звучи доста налудничаво
May 10th, 2008 at 4:33 pm
“нещото” е твоето подсъзнание. Като му повториш една истина сто пъти и тя става реалност. Подсъзнанието ти я превръща в реалност. Не съм набожен, но съм сигурен, че в Библията (както и в Корана, Бхагхават Гита и другите свещени книги) пише много истини. Само дето са разказани в преносен смисъл и посланията са кодирани. Ето например, в Библията пише, че човек е създаден “по образ и подобие” на Бога. Това не значи, че Бог прилича на човек - при това възрастен и с бяла брада, напротив, това значи, че човек прилича на своя Бог. А какъв е Бог? Ами създател, как какъв? Творец. С малко по-голям размах. И щом Той може с мисълта си да създава Вселени и да ги управлява, значи ние можем с мисълта си да създаваме и да управляваме своите собствени вселени. Толкова е просто.
May 10th, 2008 at 5:37 pm
Това им е хубавото на мъдрите книги - всеки си ги тълкува както си ги усеща.