BrightPurple.net

Ожкили-божкили, интервю за работа

Може би трябва да започна разказа с това, че обожавам работата си. В нея влагам творчество и мисъл, ставам когато си искам, работя по колкото си искам, гледам си живота и не случайно бате Чефо казва, че аз съм открила комунизма.

Обаче да работиш за себе си има и недостатъци. Първо, не научавам много нови неща, понеже си подбирам по-лесни и бързи проекти - от три малки проекта за по три дни можеш да изкараш точно толкова пари, колкото от един голям, който ще се точи месец и половина. И второ, след месеци работа сама, без колеги, се чувствам подивяла като Маугли от джунглата.

Та реших да видя как стоят нещата на работния пазар и дали някоя международна фирма няма да поиска да купи душата ми. Пуснах снощи едно CV, а днес сутринта ми се обадиха да заповядам на интервю. Заповядах аз …

Вратата на указаното място ми отвори притеснителен младеж на видима възраст -10 год. от моята. Усетих, че няма рутина в препитване на потенциални кадри и ми стана леко забавно. Той ме отведе до общо помещение, посочи ми стол и сам кацна на далечния край на една голяма маса, на която стояха още двама като него. Те затвориха лаптопите, вторачиха се в мен и аз се почувствах като на другарски съд.

- Ами … ние всъщност търсим човек с Java. - отрони Младеж-1.

На мен започна да ми просветва, че съм се разходила напразно. След секунда тишина той направи констатация с въпросителен тон:

- Във вашето CV не пише за Java?

Кратко обясних, че няма как да пише, тъй като не владея този език, с надеждата да подразбере недоизказаното - че всичко в документите ми е на база моя опит и знания, няма свободни съчинения, каквото си пише - това е и че е трябвало да гледа по-добре преди да тръгне да ми се обажда.

Младеж-1 дръпна едно кратко представяне на фирмата, обясни ми, че PHP ставал “за скриптове”, но на тях им трябвал човек със “сериозен” език като Java или ASP.

- Имате ли въпроси?

Ако не ми беше смешно, сигурно щях да съм ядосана. Ъгълчето на устата ми трепна издайнически, но все пак учтиво му обясних, че аз очевидно не съм човекът, когото търсят, че не съм не виждам за какво имаме да говорим и ги посъветвах да си коригират обявата, преди и друг да се е объркал.

Хванах си чантичката и с облекчение изприпках навън. Поне засега, всякакво желание за връзване с full-time job беше потушено. Налягам си парцалите, гледам си проектите, да живее свободата!!!