BrightPurple.net

Наскоро една умна жена ми каза, че анонимността е уязвимо състояние. Без име и лице в нета ние не сме защитени, а напротив. И така … реших да зарежа безименния си блог и да прехвърля авторските си материали на ново място. Тук.

Защо? На собствен домейн имам по-пълен контрол върху настройките и изгледа на блога, мога да запозная повече хора със себе си и своята работа. А когато трябва с името си да застана зад това, което пиша смятам, че ще бъда по-отговорна и достойна в разсъжденията си. Третата цел е известен терапевтичен ефект - да обединя всичките си предпазливи и срамежливи нет самоличности в една.

Казвам се Парашкева Михова, на 26 години, зодия Рак, ако има значение. През по-голямата част от годината живея във Варнa, но се определям като гражданин на света. Човек никога не знае в коя посока ще го подухне живота, а аз съм адаптивна и готова да намеря чара на всяко вселенско кътче.

Занимавам се на свободни начала с уеб дизайн и разработка, т.нар. freelance web developer. Идеално ме устройва - имам възможност сама да организирам времето си и пасва на свободолюбивия ми творчески дух.

Обичам да пътувам, да общувам с хора, да ги наблюдавам. Потапям се и се наслаждавам на непрекъснатия поток от информация, с който ни заливат медиите. Интересувам се от страшно много неща - технологии, психология, акваристика, книги, филми и малко фотография, без да имам претенции за особена вещина в тази област. Отскоро дрънкам за удоволствие на класическа китара, с намерението да докажа, че никога не е твърде късно да научиш нещо ново или да се изложиш грандиозно.

Умерен циник. Бесен индивидуалист. Сложна личност. Противоречив характер. За дреболии съм способна да се колебая по половин час, но важните решения взимам бързо и с учудваща категоричност. Не държа на материалните неща, но умея да им се радвам. Смятам се за широко скроен човек - уважавам чуждото мнение и lifestyle choices, стига да не ми бъдат натрапвани. По религия съм атеист, а по политически убеждения - “сите са маскари”.

По-горе писах, че обичам да наблюдавам хората. Но нищо не може да се сравни с това да обърнеш поглед навътре към себе си. Към собствените мисли, желания, реакции. Да наблюдаваш и усещаш как цялото ти същество реагира на някоя дума, поглед, мисъл. Как трептиш, тътнеш, свиваш се, избухваш. Понякога ми е трудно да повярвам, че в другите хора има такива дълбочини и емоции. Надменна ли съм или наистина различна?

Добре дошли в блога!

Коментари (0)